"ОГЛЕДАЙ СЕ В ПРАЗНАТА ЧИНИЯ. ПСИХОЛОГИЯ НА ХРАНЕНЕТО." - излезе новата ми книга!

Защо „Психология на храненето“?

Храната ни дава живот и енергия, не можем без нея, така като не можем без въздух, без вода, сън, а дали не и без любов? И макар че е нещо съвсем нормално и естествено, за някои от нас това далеч не е така. Какво се случва, че вместо да дава енергия за живот, храната – носител на толкова много емоции и разговори, за някои хора се превръща в източник на сериозни проблеми и води до нарушено здраве?

Храната винаги е заемала специално място в живота на хората. Винаги е имало и разстройства на храненето, но в последните десетилетия те се превърнаха в епидемия, дори в един от белезите на модерността. Все повече деца и юноши са с наднормено тегло, а на другия полюс са стриктно здравословно хранещите се.

За храната и храненето се пише, коментира, спори повече от всякога. Днес говорим за това, че тя все по-често измества някои важни отношения в живота на много хора. Несъзнателно, тя се превръща в трудна връзка, заместваща емоционалните потребности на мнозина.

Тази книга има за цел да ви накара да се замислите за вашите отношения с храната и как се чувства вътрешният ви Аз. Как така храненето от нещо жизнено необходимо и толкова естествено се превръща в проблем, в болест? Как така храната започва да изпълнява други функции в живота ни и става център за любов и омраза, емоционален отдушник, средство за манипулация, за себедоказване и за какво ли още не? Как така сме загубили връзката си със себе си и умението си да разбираме какво иска тялото, душата, сърцето ни?

В тази книга ще намерите много практики, упражнения, опити, похвати. Ще откриете истински и разтърсващи изповеди на хора, преминали през трудния и дълъг път на лечение на различни хранителни разстройства.

Много хора водят своята трудна и продължителна война с храната всеки ден. Храната за тях е враг – едновременно – ОК мразен и обичан. По-голямата част от тях са жени. Още от сутринта, с първата мисъл те започват своята поредица от битки – и така всеки ден. Много от тях си казват, когато са ядосани: „Дебела съм! Ужасна съм! Грозна съм!“, и когато искат да се накажат за някакъв неуспех, прибягват към храната. Понякога обливат мъката си с шоколад. От едно парченце става цял, а понякога и втори. Мъката не изчезва, но идва срамът от това, че са злоупотребили. Отново и отново. И репликата „Отвратителна съм!“ се повтаря многократно и разяжда самочувствието. Заставайки на кантара, тези жени не виждат написаните цифри, а присъда. Присъда дали са красиви – или което е по-лошо – дали струват като хора. Това е жестоко! Жестоко е човек да се наказва всеки ден. Жестоко е към самия себе си да се обижда. Жестоко е да живее в този ад.

Храната е онова, което ни съпътства от раждането до последните ни дни. Храненето не е като дишането – знаем, че ако то спре, човек не издържа повече от няколко минути. Но храненето е онази връзка, която върви през целия ни живот и която зависи изцяло от нас. Храната до голяма степен показва по един метафоричен начин отношенията ни с живота. Можем да разберем много за един човек по начина, по който се храни. Често определена житейска ситуация провокира промяна в храненето. Не е нужно някой да е с хранително разстройство, за да използва храната като несъзнателен начин да изрази тревогите и страховете си. Има моменти, когато всеки един може да има нарушено, небалансирано хранене. Но то е за кратко, епизодично и не поставя човека в зависимост от храната, поради което и не води до сериозни здравословни проблеми.

В живота всичко се променя. Променяме се ние самите, променят се вкусовете и нагласите ни, променя се и начинът, по който се възприемаме. Всеки минава през различни периоди – когато е обичан или разстроен, успешен или депресиран, и тези емоционални състояния много често се отразяват върху това как се храним.

През десетилетията назад се случиха и много социални и икономически промени. Начинът ни на живот вече е различен. Измениха се ролите на мъжа и жената. Промениха се нравствените ценности и естетическите критерии за красота. Всичко това доведе до безкрайни предизвикателства. Пред съвременната жена се поставят противоречиви изисквания, които пораждат не само напрежение и стрес. За да има успех жената в съвременното общество, тя трябва да се съобразява с много условия и да отговаря на очаквани от нея, макар и неписани „изисквания“. Едно от тях е нейната външност.

Днес, за съжаление, внушеният отвсякъде еталон за красиво тяло означава слабо тяло. Как да изглеждаме добре, т.е. слаби, и да се храним, без това да се превръща в проблем и всекидневен стрес? Този въпрос се превръща в сериозно предизвикателство, тъй като не всички са родени да бъдат толкова слаби, колкото са много от популярните личности – еталони за красота, в момента. По телевизията, в киното и в списанията виждаме техните красиви тела и сравнението с образа в огледалото често разочарова. В последните години започна и една тенденция за представяне на модели, които са с пищни форми, но къде остава мястото за жените, които нито са слаби, нито са пълни, а са с вечните „3 кг“ повече? Жените, които имат очертани бедра и талия? Или онези с корема, който не е изгладен с ютия? Или другите, които не могат да се сдържат пред любимата храна или просто не могат да гладуват?

Със сигурност никога преди, както в този момент, жената не се е намирала на линията на толкова противоречиви изисквания, които да я правят по-уязвима в своята идентичност. Култът към естетическата ценност се превърна в дефиниция: „Който е красив, той е добър!“ А красив означава и слаб. Така външната красота постепенно се прие негласно като мярка за духовната стойност на човека. Слабото тяло се превърна в ценност за успех и съществуването на предразсъдък към външния вид на хората се оказва фактор дори при наемането за работа. Постепенно във времето все повече външният вид – тялото, придобива силата да контролира, да има влияние върху избори, предпочинания и пр. Възпитанието на жените обикновено е такова, че те са много по-чувствителни към оценката на другите- това изр. НЕ. Наложената представа за външността като ценностна система, определя и едно поведение в комуникацията и отношенията, в което тялото служи като помощно средство и оръжие. В представите на много хора да бъдат слаби се превърна в необходимо качество, за да се чувстват приети. Момичетата порастват с това убеждение, защото това им се казва и показва непрекъснато. Да имат тела според естетическите канони става необходимост за успешни социални връзки. Когато, поради една или друга причина, такова тяло не може да бъде постигнато, много хора влизат в опасна война с храната. Тази война често не се вижда отвън, но прозира във фрази като „Ще умра дебела и гладна!“, „Такава съм си!“, „Не мога да се понасям понякога!“

Ролята на жената като майка, съпруга, професионалист се промени значително през последните десетилетия. Вече всяко поколение е много по-различно от предходното – ние сме много по-различни от майките и бабите си, отколкото те от своите. А по колко ли различен начин (ще) живеят децата ни? Промяната в отношенията, отговорностите, задачите, възможностите и ролята на жената в семейството е огромна. Не са същите вече и начинът на отглеждане на децата и отношенията родители-деца, включително и нашето към родителите ни. Промяната засегна и храната, като разнообразие, начин на приготвяне, места за хранене и пр.. От липсата на богат избор на храна през 80-те и началото на 90-те години сега тя вече е многообразна и пазарът предлага много възможности. Но освен екзотичните продукти, които са налични навсякъде, има и такава, които ни карат често да посягаме към нездравословни храни, просто защото са много вкусни и изглеждат примамливо за окото.

Ето как неусетно можем да попаднем в бездната на нездравите отношения с храната. Едва ли има период в човешката история, когато ОК хората не са имали проблеми с нея. Може би с изключение на краткия престой на Адам и Ева в Райската градина, където отново храната – под формата на прословутата ябълка – ги праща в нашия свят. С настъпването на новите времена обаче зачестяват случаите, в които има крайности като хиперфагия, орторексия, прегорексия, анорексия и булимия, и все повече хора, които решават своите емоционални проблеми чрез храната.

Съществуват много теории за причините за разстройствата в хранителното поведение на хората. Както и съществуват различни ефективни терапевтични методи и добри практики, някои от които познавам, приемам и използвам. В тази книга представям опита си на изследовател и психотерапевт за превенция и лечение на хранителни разстройства. Терапевтичният метод, който прилагам, се базира на Неорайхианската аналитична психотерапия, създаден от проф. Валдо Бернаскони. Това е метод, който най-кратко мога да обясня като лечение на душата през тялото. Като център е идеята за единството на душата и тялото. Съвременният човек сякаш не отдава необходимото значение на връзката и взаимозависимостта между емоции, тяло, психика, здраве. Ние приемаме, че психичните преживявания имат свой запис, своя регистрация на различни места в организма и това се проявява с едни или други симптоми. В този смисъл за нас тялото, ясно и без цензура, изразява много от емоционалните проблеми и травми на човека. Научавайки се да разбираме езика на тялото, ние можем да достигнем до истинските причини, провокирали симптома или болестта.

Тази книга е за всички, които знаят, че понякога не се отнасят към храната с мярка и за тези, които знаят, че са минали своите граници. Тази книга не е само за жените, но и за мъжете.

Искам още сега да кажа, че храната не е враг и никога не бих посъветвала да се отнасяме към нея с омаловажаване или презрение. Наслаждавайте се на всяка хапка, гответе за семейството и себе си, обичайте я. Популярна е фразата, че „не трябва да живеем, за да ядем, а да ядем, за да живеем“. Няма да се съглася с нея напълно обаче, защото да поемаме храна механично, без удоволствие, само като брой калории и досадна необходимост, е като да правим секс само заради създаването на деца. В природа на човека е заложен стремежът към удоволствие, към усещането за щастие. Постига се, когато имаме осъзната връзка със себе си. Животът в „трябва“ е мъчителен. Финият баланс е заложен във всеки от нас и намирането на онези прекалявания или обяснения за прекаленото са цел на тази книга. Тя е насочена към осъзнаване на личните отношения с храната, за да намери всеки най-естественото за него хранене. Това пътуване е през погледа ми на психотерапевт, като давам и много примери от личната си практика.

Вижте повече в клипа от участието ми в предаването "О! Здравей": https://www.youtube.com/watch?time_continue=6&v=MtVmed0bvmQ